.RU

02.02.2009 г., с. 8 - Тема: строителство, строителен контрол



02.02.2009 г., с. 8


^ За ползата от бедствието


Кризата може да спаси Иракли от застрояване


Това, което защитниците на природата не успяха да направят, ще го свърши бедствието, наречено икономическа криза. Тя вече спира мегапроекти, чието изпълнение застрашава сериозно околната среда. Например за местността Иракли се разбра, че макар строежът на вилно селище там да продължава и след забраната на екоинспекцията и съда, все пак в курорта "Ривърсайд вилидж" ще бъде изградена само една триетажна сграда. Добрата новина, съдържаща се в лошата, дължим на кризата. Пак заради нея са замразени и други два големи проекта - "Супер Боровец" в Рила и новата ски зона на Витоша.

Така в лицето на заплахата екоактивистите и всички граждани, които без особен успех се опитваха да защитят българската природа, получиха неочакван и нетърсен, но силен съюзник. Аргументите на икономическите трудности са далеч по-убедителни от петициите, подписките и гражданските акции срещу плановете да се заобиколя програмата "Натура 2000" и да се застрояват и презастрояват защитени територии. Ако най-напористите инвеститори и съгласните за всичко с тях чиновници и хора с власт бяха доловили сигналите за икономическа буря по-отрано, вероятно можеха да спестят на всички ни щетите, които вече нанесоха, опаковайки в бетон едни от най-красивите кътчета на страната край Черноморието и в планините. Не от безкористна любов към природата, а защото щяха да се досетят, че строителният им апетит е вреден и за самите тях. Щяха да предвидят, че много от апартаментите и стаите във вилиджите ще останат празни, защото от балконите и прозорците им се виждат други хотели, а не планина или море, и защото никой не иска да дава пари за такава гледка, още по-малко когато навън се вихри и криза.




02.02.2009 г., с. 8


Последна надежда?

Брюксел поиска контрола над "Тракия"


Ако се съберат всички статии за сагата с магистрала "Тракия" и официалната кореспонденция по нея, сигурно ще надхвърлят общата й дължина в километри. И тази хартиена отсечка ще продължи да се увеличава за сметка на асфалтовата. Последното развитие подсказва, че довършването на магистралата едва ли ще стане по-бързо. Брюксел иска да даде пари срещу сигурност проектът да се случи по-прозрачно и по правилата. България се дърпа.

В опит да "спаси" от корупционните практики на българските власти важния за европейската транспортна система проект, Европейската комисия обеща изцяло да финансира дострояването й, но като има контрола над проекта. Явно в Брюксел вече са изгубили всякаква надежда, че България може да спазва европейските правила при възлагането на поръчките. И след намеквания, писма, разговори ЕК е готова да направи показно как да се довърши злополучният по-бърз път до морето. Реакцията (засега неофициална) на управляващите по идеята е втрещяваща. Но не е изненадваща.

България е готова да откаже външно финансиране срещу прозрачна процедура за сметка на това предвидените бюджетни средства да отидат където Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) реши или е решила. Дори и да липсваха съмнения, че НАПИ ще се справи с прозрачно разпределение на парите, отказът пак изглежда странен. Все пак милионите могат да бъдат инвестирани в друг инфраструктурен проект.

Предложението на ЕК идва, след като тя спря избора на изпълнители за оставащите отсечки на "Тракия", защото чуждестранните участници бяха изолирани по чисто формални причини. Новите шефовете на НАПИ се разграничиха бързо от тръжните комисии, премахнали чуждите участници, и удължиха сроковете за търговете с още 3 месеца, за да гарантират нов равен старт на всички.

Дори и да успеят да намерят механизми, с които да поставят "Тракия" под пряката си опека, на европейците ще им бъде неимоверно трудно да преодолеят стената от арогантност, издигната от София. Българското правителство вече дотолкова се е окопало в представата си за безпогрешност, че не се плаши от еврошамарите. За него е важно процедурата да завърши преди юни, за да може първата копка на новия строеж на двете отсечки да влезе в програмата "предизборни прояви".

В такива моменти идеите - които се появиха в интернет форума на "Дневник" след "новината" - Брюксел да вземе контрола над цялата държава не звучат нелепо.




02.02.2009 г., с. 10


Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк: Не бива да изключваме при нужда подкрепа и от МВФ или Европейската централна банка


„^ Важно е да имаме достатъчно резерви и да не се харчат публични средства”


От Валентина Илиева


В условията на глобална икономическа криза, чиито ефекти вече са видими и в българската икономика, разговаряме с Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на най-голямата банка в България - Уникредит Булбанк за това какви са рисковете пред икономиката ни и какво трябва да се направи от отговорните фактори в държавата и икономиката.


Какви са рисковете пред икономиката на страната на този етап в условията на глобална криза?


- Рисковете са традиционните за икономика от отворен тип, каквато е българската - силно зависима от експорта на стоки и услуги. Разбира се, тази година има и допълнителни рискове, генерирани от световната икономическа криза и рецесията в Европа. Както изглежда, кризата ще бъде по-дълбока, а може би и по-продължителна, отколкото се предполагаше в началото.


Добрата новина е, че България не е директно засегната от икономическата криза - в смисъл, че българската икономика няма активи, които да са директно свързани или да са от типа сложни инструменти, които най-драматично загубиха от стойността си. У нас по-скоро се наблюдава ефекта на отразени ударни вълни от случващото се основно в еврозоната. Рецесията там неминуемо ще се отрази на поръчките за българската индустрия като цяло. Допълнителни усложнения биха могли да донесат форсмажорни обстоятелства като газовата криза или лошата реколта.


Най-малко би трябвало да се безпокоим за банките, тъй като тези институции в международен мащаб имат явна или неявна подкрепа на правителствата в съответните страни. Особено след катастрофата с Lehman Brothers мисля, че всички правителства по един или друг начин са склонни да подпомогнат стабилността на банковата си система. Защото банките са инфраструктурата на икономиката. Всъщност урокът, даден със случая с Lehman Brothers, предизвика ефект, който надхвърли и най-песимистичните прогнози.


Взе ли се поука от този урок?


- Мисля, че да. Подкрепата, която банките получават дори и чрез инструменти, много наподобяващи национализация, е именно част от това разбиране за поуката. Много по-важно е какви ще бъдат показателите на реалната икономика в САЩ и в другите икономически важни райони на света. В момента, в който САЩ покажат признаци на излизане от кризата, някакъв задоволителен оптимизъм ще се върне към пазарите и ще допринесе за подобно развитие и в Европа. А тя е най-важна за нас, защото излизането ни от кризата е свързано преди всичко с Европа.


Какви мерки трябва да предприеме правителството у нас, за да са поносими отразените ударни вълни от кризата?


- Не би трябвало да надценяваме възможностите за действие на българското правителство. Ние сме относително малка държава и не бихме могли да оказваме влияние на такива световни процеси. Важно е да имаме готовност да реагираме бързо на негативни развития, да имаме достатъчно резерви, да не се харчат публични средства. Безсмислено е да се мисли, че правителство, което е в предизборен период, ще прави административни реформи и ще намалява публични разходи, което би трябвало да се прави като подготовка за един лош период. Обикновено тези неща се правят в добри години като проява на благоразумие за по-лоши години. За съжаление страната ни, исторически погледнато, прави дълбоки реформи в години на криза. Така беше и през 1997 г. Но сегашната криза е напълно различна от тази през 1997 г. и България все пак е много по-добре подготвена - не само като държава, но и корпоративният сектор, и гражданите. Валутният борд със сигурност ни предпази от резки шокове и девалвация на валутата. Затова не трябва да очакваме от правителството много освен благоразумие, предпазливост и бърза реакция при негативно развитие.


Банките как ще подходят през тази година в дейността си предвид, че 2009 г. се прогнозираше още от миналата година за кризисна?


- Банките в България са стабилни. Същевременно не бива да забравяме, че те не са еднакви нито като структура, нито като позиция на пазара, нито като възможности да подкрепят съществуващите си клиенти през кризисния период. Общо взето, тези банки, които растяха най-агресивно доскоро, в момента свиват дейността си най-агресивно. Това е естествено, но не е приятно за клиентите. Именно възможността консервативно, но отзивчиво да се подходи към проблемите, които клиентите на дадена банка биха имали, е разликата между отделните кредитни институции. Разбира се, на пазара нищо не остава ненаказано и сигурно ще има банки, които ще загубят пазарен дял.


Дотам ли ще се ограничат ефектите за банките ни от кризата?


- Можем да очакваме прегрупиране на пазарни дялове, на влияние и възможности за подкрепа на клиентите. Трябва да се има предвид, че българската икономическа среда днес е значително по-малко атрактивна и вероятно ще бъде и по-малко рентабилна, отколкото в годините на бурен кредитен растеж. Но не много, тъй като фундаменталните фактори за растеж на българската икономика са добри. Е, все пак не бива да очакваме през 2009 г. те да се проявят много силно. Очевидно не само банки, но и компании, които са очаквали да правят бързи и лесни печалби, ще преразгледат стратегията си за развитие на българския пазар.


Може ли да станем свидетели у нас на помощни пакети и средства от държавата за банките, както това се случва в Европа, и с банки, представени на българския пазар?


- Всичко е възможно. Но на този въпрос може да отговори най-добре регулаторът, тъй като е най-добре запознат със състоянието на всички банки. Освен това не бива да се очаква, че правителството би споделило какво точно мисли да прави с банка в затруднение, преди това да е необходимо. Доколкото знам, на този етап няма такава необходимост. Разбира се, не бива да изключваме при нужда и подкрепа не само от правителството, но и от Международния валутен фонд или Европейската централна банка. Те имат институционалната роля да поддържат стабилност в сферата на отговорностите си.


Имаме ли необходимост от помощ от МВФ?


- Мисля, че към днешна дата нямаме. Но благоразумието и предвидливостта не бива да изключват и такъв сценарий.


И няма да е толкова страшно, ако се развие такъв сценарий?


- Този сценарий сме го виждали. МВФ може да не е успешен във всичките си проекти за всички страни, в които присъства, но ролята му в България беше позитивна, доколкото играеше активна роля в трансформацията на икономиката и стабилизирането на финансовия сектор.


Докъде ще се стигне с лихвената спирала у нас и при депозитите, и при кредитите?


- Мисля, че има институции на пазара, които плащат икономически необосновано високи лихви по депозитите. Ако това се запази като устойчиво поведение, ще предизвика допълнителни затруднения за българската икономика, тъй като тенденцията в момента да се събират депозити на всяка цена, както и високата степен на защита на влоговете позволяват да се предлагат високи цени по депозитите от по-агресивни банки. Системата позволява относително комфортно да се предлагат такива лихви по депозити, но именно тук трябва да се имат предвид етични категории като отговорността на банките, които привличат депозити на такава цена, спрямо българската икономика. Защото, ако цената на депозита в България нарасне, заедно с устойчивото нарастване на цената на привлечения от чужбина ресурс заради риска на средата може да очакваме кредитите както за физически лица, така и за корпоративния сегмент да станат с двуцифрени лихви. А това ще предизвика допълнителни затруднения. Не бих изключил дори и регулативна намеса - индиректна регулация на лихвените нива и създаване например на система на поощрения и наказания. Важно е отговорното поведение от страна на банките на българския пазар, защото от това наистина зависи цената на кредита и достъпа до кредит. Цената на кредита е един от факторите, който ще влияе директно върху това колко дълбока ще бъде кризата и колко лесно ще излезем от нея. Важно е да се спре рязкото увеличаване на лихвите по депозитите, защото една следваща фаза неминуемо би довела и до по-скъп кредит.


Какви биха били допълнителните затруднения за икономиката?


- Плащанията по лихви са съществена част от разходите на фирмите и ако те нараснат, това ще се отрази на рентабилността им. Печалбата на фирмите намалява. Може да се стигне и до момент, в който компании ще започнат да генерират загуба. От изминалите 70-80 години последните десет са исторически години, що се отнася до лихвени нива - най-ниски, и съответно либерално предлагане на големи обеми ресурс. След излизането от тази криза лихвите никога няма да бъдат близки до тези ниски нива, които в крайна сметка се оказаха нездравословни за световната икономика. Те разглезиха корпорациите, включително и българските компании, с достъп до лесен кредит. В бъдеще качеството на финансовия мениджмънт на една компания ще трябва да е много по-високо, много по-предпазливо и по-професионално. Това се отнася до управлението и на личните финанси.


Има ли притеснения от нарастване дела на необслужваните кредити?


- Статистически трябва да очакваме, че с влошаване на икономическата среда ще нарасне процентът на лошите кредити. Но това също не би трябвало да се генерализира за всички кредитни институции. Тези, които са били по-внимателни в добрите години и са заделяли необходимите провизии, структурирали са портфейлите си по подходящ начин, ще имат повече възможности да преструктурират кредитите си така, че неприятностите за клиентите да са по-малко и загубите за банките също.


Докога банките тук могат да издържат на ресурс от местния депозитен пазар в контекста на високите лихви?


- Могат да издържат неограничено дълго, при положение че свият обема на кредитиране. В момента това обаче не е свързано директно и само с банките. За да може българската икономика да поддържа темпове на растеж от 4-5%, е необходим външен приток на капитали. Местният капитал никога не е бил достатъчен. Ако растежът на икономиката е малък и тя започне да се свива, няма и да има нужда от толкова кредити. Въпросът е как да направим така, че икономиката да расте. Разбира се, местният пазар чрез депозитите е добре да подкрепя растежа на икономиката, но и като икономика и банките като такива ще е добре да можем да привличаме средства отвън. Разбира се, възможностите на различните банки са различни. И на различните държави също.


Декемврийските данни за кредитирането показаха голямо и рязко свиване. Това как ще се отрази на икономиката?


- Тъй като не разполагам с данни за всяка институция, не бих могъл да коментирам. За да се свие рязко кредитирането, сигурно има някои институции, които рязко са намалили отпускането на заеми. Уникредит Булбанк беше относително консервативна в това отношение и преди кризата. Сега сме малко по-консервативни отпреди. За клиентите ни разликата не е толкова рязка. Но всички трябва да сме готови за една по-консервативна банкова политика по отношение на кредитирането и много по-високи изисквания към финансовия мениджмънт на фирмите, за да можем да посрещнем трудностите на кризата и предизвикателствата на излизането от нея. Защото кризата показа, че светът наистина е глобален и ние не се състезаваме само със съседните три-четири страни, а с целия свят.


Банките предприеха по-предпазлива и консервативна политика в кредитирането. Но бизнесът и икономиката имат нужда от финансов ресурс, за да растат. Не се ли получава омагьосан кръг, в който именно банките са тези, които да задвижат отново нормалния ход на бизнеса чрез финансиране на нуждите му?


- Наистина се получава един омагьосан кръг, но всички в света в момента полагат усилия да се преодолее шокът на кризата, чийто ефект в крайна сметка е рязкото намаляване на кредита. Преди това банките не са били причина за растежа. Те подкрепяха ентусиазма на клиентите си. Целият свят растеше и България заедно с него. Не бива да се реагира емоционално. Очевидно е, че колкото по-плавно се смени скоростта на движение, толкова по-добре е това за реалната икономика. И очевидно има различни поведения, както и различни клиенти на пазара. Хубаво е и банките, и техните клиенти да са наясно с промяната в условията и да реагират адекватно. Няма универсална рецепта, която в пет реда да предпише изход от кризата.




02.02.2009 г., с. 11


”Сименс” откри детска градина в офиса си в София


Германската компания „Сименс” откри детска градина и ясла в офиса си

в София. Фирмата ще плаща значителна част от таксата за децата

на служителите си. В забавачката могат да бъдат записани до 30 деца.

Тя ще бъде филиал на германско частно училище. Заведението разполага

със зали за игра, спални и лекарски кабинет. Скоро ще бъдат построени и

физкултурен салон, площадка с катерушки, въртележка, пясъчник и други забавления за децата. В изграждането им „Сименс България” е вложила над 200 хил. лв




02.02.2009 г., с. 11


Правителството финансира социални проекти с 48 млн. лв.


Близо 50 млн. лв. отпусна правителството за допълнителни инвестиции

чрез проекта „Красива България” и Социалноинвестиционния фонд.

Средствата ще бъдат насочени предимно към финансирането на проекти за детски градини, ясли, домове за възрастни и защитени жилища, обяви министърът на

труда Емилия Масларова. Изграждането на тези обекти ще осигури около 14 хил. работни места в строителството, а след построяването им ще се осигури работа на много социални работници, добави тя.




02.02.2009 г., с. 13


Европа и светът по пътя* към неизчерпаемата енергия


От Светослав Стефанов




Гарантирането на енергийната сигурност на планетата е едно от най-големите предизвикателства на XXI век, като се има предвид, че фосилните горива скоро ще привършат, а възобновяемите енергийни източници са само частична алтернатива. Изходът може би се казва ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) - революционият експериментален реактор за ядрен синтез, чието изграждане започна миналата година в Кадараш, Южна Франция. В проекта участват всички велики сили - ЕС, САЩ, Китай, Русия, Япония, Индия и Южна Корея, което дава представа за мащаба и целите на начинанието. Всеки от седемте партньора ще изгради различен елемент от реактора, ще го тества до постигане на гаранции, че работи безупречно, след което ще го достави за сглобяване в комплекса край Кадараш. Първоначалната стойност на проекта беше определена на 5 млрд. евро, 45% от които се поемат от ЕС, а останалите се разпределят поравно между останалите страни. Отсега вече е ясно, че ITER ще струва доста повече, но никой не се ангажира с цифри.

Миналата седмица в Тампере, Финландия, беше демонстриран първият тестов компонент на бъдещия реактор

- DTP2 (Divertor Test Platform Facility). Разработван в продължение на четири години от пет институции и компании от Финландия (2), Испания (2) и Люксембург (1), той струва 7 млн. евро и е финансиран наполовина от европейската агенция за атомна енергия Euratom, обясни директорът й Октавио Кинтана Триас. Изграден в изследователския център VTT в Тампере, той ще бъде тестван там виртуално и реално през следващите 3-4 години, преди да бъде изпратен за сглобяване в реактора. Диверторът е ключов елемент, тъй като служи като своеобразна отходна тръба за страничните продукти.

Какво всъщност е ITER? За разлика от традиционните ядрени реактори, използвани сега в АЕЦ по света, при които енергия се добива чрез делене на тежки радиоактивни атоми, той ще произвежда енергия чрез ядрен синтез на леки атоми, по-конкретно изотопите на водорода деутерий и тритий. Процесът всъщност копира ставащото в Слънцето и звездите, макар и в много по-малък мащаб. В резултат на реакцията се отделя хелий, свободен неутрон и огромно количество енергия.

Предизвикателствата пред реализацията на подобен синтез на Земята обаче са огромни, обясни Луиджи Семераро, инженер към специално създадената европейска агенция Fusion for Energy и отговарящ пряко за DTP2. В Слънцето процесът протича при температури от 10 млн. градуса по Целзий и огромно налягане. В ITER

температурата трябва да бъде около 100 млн. градуса

При подобни условия материята преминава в четвъртото си състояние - плазма, наелектризиран газ, при който отрицателно натоварените електрони са напълно отделени от положително натоварените ядра, а това я прави възможна за контрол посредством свръхмощни магнитни полета и във вакуум.

Слънцето произвежда 300 млн. млрд. млрд. вата енергия всяка секунда, консумирайки 600 млн. тона гориво. Амбициите на създателите на ITER са далеч по-скромни - целта на проекта е реакторът да бъде в състояние да генерира чрез ядрен синтез

500 мВ за периоди от 300 - 500 секунди, като същевременно бъде използвана не повече от 50 мВ захранваща енергия, т.е. получената да е поне 10 пъти повече от употребената.

В целия процес диверторът играе особено важна роля, тъй като той отвежда страничните продукти на реакцията - хелий и свободни неутрони, извън вакуумната камера и така запазва плазмата чиста за продължаване на синтеза. Той е и единственият компонент в реактора, който взаимодейства пряко с горещата плазма. Разположен на дъното на вакуумната камера (виж графиката), когато след окончателните тестове бъде доставен в Кадараш, диверторът ще бъде сглобен от 54 сектора и ще тежи общо 678 тона. Тъй като ще функционира в изключително екстремална среда, той ще бъде управляван дистанционо и ще бъде подменен най-малко три пъти за 20-те години, през които по план ITER ще бъде в експлоатация.

Горивото, което реакторът ще ползва, е практически неизчерпаемо. Деутерий има в обикновената вода (0.033 грама на литър), а тритий лесно се добива от литий, който е в изобилие в земната кора. Тритий дори може да се произвежда в самия реактор чрез използването на отделените при синтеза свободни неутрони. Процесът освен това не изисква големи количества материал - плътността на горивото деутерий/тритий в камерата ще бъде около грам на 1000 куб.м. Така евентуалната бъдеща АЕЦ с ядрен синтез с мощност 1000 мВ ще се нуждае от

100 кг деутерий и 3 т литий годишно,

а ще произвежда 7 млрд. кВтч електроенергия, без да изхвърля вредни отпадъци в атмосферата. За същото количество обикновена ТЕЦ изгаря 15 млн. т въглища и изхвърля в атмосферата огромно количество парникови газове. Реакторът има още едно предимство - деутерият и литият не са радиоактивни, а тритият, макар и радиоактивен, има сравнително кратък период на полуразпад - 12.6 г. Засега цената на добивана по този начин енергия е по-висока от добиваната по традиционния начин, но с усъвършенстването на технологията ще спадне значително.

Критиците на проекта твърдят, че той е дори по-опасен от опасните конвенционални ядрени централи, но засега те не са в състояние да представят реални доказателства за правотата си. Минус със сигурност е високата цена за строежа на инсталациите, но според експертите това може да се преодолее, ако се стигне до масовизиране на технологията. Засега обаче това е все още далечно бъдеще. ITER просто трябва да покаже дали ядреният синтез може да бъде впрегнат в търговско начинание като АЕЦ и да даде на човечеството така желания неизчерпаем източник на енергия. Отговорът - в края на следващото десетилетие. Оптимистично - през 2018 г.

* Игра на думи - на латински език iter, каквато е абревиатурата на проекта, означава път.


Хронология


1985 г. На среща на Великите сили в Женева се ражда идеята за ползване на ядрен синтез за нуждите на човечеството. Същата година ЕС, САЩ, СССР и Япония подписват договор за сътрудничество в тази област.


2001 г. Одобрен е дизайнът на бъдещия реактор.


2003 - 2007 г. Към договора се присъединяват Южна Корея, Индия и Китай.


2005 г. Договорено е ITER да бъде изграден край френския град Кадараш.


2006 г. Договорът за строеж е подписан.


2007 г. Създадена е Fusion for Energy, европейската агенция, отговаряща за ITER.


2008 г. Започва подготовката на площадката в Кадараш.


2009 г. Започват изкопните работи за строежа на токамака.


2013 г. Започва сглобяването на токамака.


2017 г. Токамакът е готов, тестове за пуска на комплекса.


2018 г. Първата плазма влиза във вакуумната камера.




02.02.2009 г., с. ІІ


Пловдив ще продава "Митнически терминал"


От Елена ЕМАНУИЛОВА

Над 10 млн. приходи от продажба на общински фирми, жилищни и нежилищни имоти ще бъдат заложени в програмата на Пловдивската общинска агенция за приватизация през 2009 г., съобщи ръководителят на ведомството Чавдар Марев. Успешната реализация на програмата ще е рекорд на агенцията, която през 2007 г. постигна най-висок резултат от раздържавяване - 9 млн. лева.

Ведомството предвижда подготовката на четири общински фирми за продажба. Сред най-атрактивните предложения е "Ритон" (някогашното "Обществено хранене). Активите на фирмата през миналата година се оценяваха на 5 млн. лева. "Ритон" притежава голяма складова база в широкия център на Пловдив, ресторанти на Гребния канал, две кафе-сладкарници, едната от които е "Римски стадион" - площадът на главната улица до Джумая джамия.

Не по-малко атрактивна е общинската фирма "Митнически терминал". Само една ограда дели терминала от регионалната митница в Пловдив. Терминалът разполага със складове под митнически контрол, голям охраняем паркинг. Извършва проверка на транспортни документи, заверява сертификати за произход на стоки, предлага спедиционни услуги.

За продажба ще бъдат обявени и сладкарската фабрика "Бъдеще", малката фабрика "Битова тъкан", която произвежда одеяла, килими и губери.




02.02.2009 г., с. ІІ


Оман търси терен за втори торов завод в Девня


От Спас Спасов

"Оман ойл къмпани", собственост на султана на Оман Кабус бин Саид, е заявила интереса си към строителството на завод за изкуствени торове и химически продукти в Девня на стойност 3.5 млрд. долара. Това съобщи кметът на общината Атанас Кузов след среща с принца на арабската държава Али Бакуаир. "За реализацията на инвестиционното намерение са необходими не по-малко от 700 дка в района на Девня. В момента общината не разполага с подобен терен, но като имаме предвид размера на инвестицията, ще направим всичко възможно тя да бъде реализирана", каза още Кузов.

Интересът на султана на Оман към инвестиции в България не е нов. На 27 януари дружеството "Бромак ЕООД", което е мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка, съобщи, че е продало акции на Държавния общ резервен фонд (ДОРФ) на султаната на Оман. ДОРФ е една от основните инвестиционни институции на правителството на султаната. През февруари 2007 г. тя заяви готовност за инвестиции в изграждането на терминал за втечнен природен газ на българското или съседно крайбрежие на Черно море.

В случай че бъде изграден, бъдещият завод ще влезе в пряка конкуренция с "Агрополихим", който е най-големият производител на изкуствени торове у нас. Заради влошената пазарна конюнктура и свръхпроизводството на торове в световен мащаб обаче, заводът спря работа на 21 ноември, съкрати 200 души от 1100-членния си персонал и така се превърна в една от първите жертви на глобалната финансова криза в България. Само за последните няколко месеци в света бяха временно затворени над 100 завода за производство на изкуствени торове.




02.02.2009 г., с. ІІІ


АЕЦ "Козлодуй" влага 66 млн. евро в пети и шести блок


АЕЦ "Козлодуй" ще вложи 66 млн. евро в модернизацията на системите за безопасност на пети и шести блок, съобщи изпълнителният директор на централата Иван Генов. Двата 1000-мегатови реактора ще бъдат спрени за ремонти през април и септември. Сроковете за спиране на блоковете са определени така, че да се използва възможността производството от тях да бъде изнесено на регионалния пазар, обясни той. Блоковете произвеждат над 35% от електроенергията в България. Изпълнител на модернизацията на системите е украинската компания "Радий", която бе избрана за изпълнител на проекта след търг с участието на френската компания "Арева". Избрахме украинската компания, защото предложи по-ниска цена в сравнение с офертата на френската компания и представи сертификати за работа в страни от Европейския съюз, обясни Генов. Модернизацията ще позволи удължаване на експлоатационния живот на реакторите. Проблем продължава да бъдат парогенераторите на пети блок, които ще могат да бъдат използвани още девет години поради проблеми в конструкцията им. За подмяната им централата ще трябва да вложи значителни средства, призна Генов. Модернизацията на хилядниците завърши преди година и в нея бяха вложени над 500 млн. евро, основната част от тях са средства на централата и заеми от Росексимбанк, Ситибанк и Фраматом.

Централата през миналата година е реализирала три пъти по-висока печалба спрямо планираната. Счетоводната печалба е 81 млн. лв. Произведени са около 15 млрд. кВтч електроенергия. Дневник




02.02.2009 г., с. ІV


„Главболгарстрой“ ще ремонтира летище Пловдив


„Главболгарстрой“ ще ремонтира летище Пловдив. Компанията ще има на разположение 120 дни, за да изгради перона на аерогарата, както и да направи вертикална планировка и настилки на обекта. Общата стойност на сключения договор е 6.29 млн. лв. при първоначално планирани разходи от 8 млн. лв.




02.02.2009 г., с. VІ


"Оркид дивелъпмънтс" отлага приключването на проекти заради кризата


Решението засяга два обекта във Варна и един София

От Христо Петров

Инвестиционната компания "Оркид дивелъпмънтс" ще отложи приключването на някои от проектите си в България, съобщиха от дружеството. Решението ще засегне доизграждането на варненския Grand Mall и софийския жилищен комплекс "Оркид хилс". Под въпрос е и строежът на сграда към "Бизнес парк Варна".

От компанията се аргументират с финансовата криза и трудното осигуряване на финансов ресурс. "От края на септември световният икономически климат се промени драматично, капиталовите пазари и банковите системи се оказаха в състояние на криза. Това затрудни българските строителни предприемачи в намирането на капитал за нови проекти, развитието на вече съществуващи и продажбата или отдаването под наем на имоти при адекватни условия", се казва в изявление на "Оркид дивелъпмънтс", публикувано на Лондонската фондова борса. Предвид промените във финансовия сектор от компанията са решили да се концентрират върху 3 от проектите си във Варна и един в София.

"Оркид дивелъпмънтс" ще отложи временно построяването на кулите към Grand Mall Varna и ще акцентира върху приключването на основната част на проекта, която ще помещава обекти на търговски вериги. По план кулите бяха предназначени за офис сгради. Инвестиционният фонд преразглежда и построяването на бизнес център в морския град. Компанията ще излезе с решение по казуса, уточняват от дружеството. В София ще бъде временно преустановена работата по втората фаза от изграждането на "Оркид хилс" - луксозен комплекс от затворен тип.

Без промяна в плановете продължава строежът на "Оркид хилс" във Варна. Първата фаза от проекта вече е приключена, а втората трябва да бъде довършена през май. Дружеството вече е започнало да предлага за продажба и апартаменти от третата фаза на изграждането на варненския комплекс. Не се очаква промяна в плановете и за още един варненски проект - "Оркид гардънс". Той също трябва да бъде приключен в първоначално обявените срокове.

Grand Mall в морската столица е най-амбициозният проект на "Оркид дивелъпмънтс" към този момент. Първоначално той беше оценен на над 140 млн. евро. Комплексът включва основна част с търговски площи, докато трите кули са запазени за офис площи. Договор за наем на помещение в обекта вече са подписали световноизвестни марки като "Зара", "Гап" и "Карфур". Още през декември от "Оркид дивелъпмънтс" обявиха, че заетостта на площите в комплекса вече е стигнала 60%.

В началото на януари приключи сделката по продажбата на хотел 'Явор" в Златни пясъци. От "Оркид дивелъпмънтс" очакват почти 10 млн. евро приходи от продажбата, като по-голямата част от парите вече са получени. Инвестиционният фонд финансира дейността си със собствени средства и чрез консорциум от банки, оглавяван от унгарската OTP.




2-urss-2-aukcionnaya-dokumentaciya-1709-k-otkritomu-aukcionu-provodimomu-gouvpo.html
2-vedomstvennaya-celevaya-programma-profilaktika-massovih-neinfekcionnih-zabolevanij-obuslovlennih-vliyaniem-faktorov-sredi-obitaniya-cheloveka-gigiena-i-zdorove-v-udmurtskoj-respublike.html
2-vopros-rasskazhite-o-sovremennih-specializirovannih-shkolah-internatah-dlya-detej-s-narusheniyami-v-fizicheskom-i-umstvennom-razvitii.html
2-vospitanie-nravstvennih-chuvstv-i-eticheskogo-soznaniya-osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-osnovnogo-obshego-obrazovaniya.html
2-zadachi-programmi-soderzhatelnie-linii-celevaya-kompleksnaya-programma-razvitiya-municipalnogo-obsheobrazovatelnogo.html
2-zemlya-teni-kniga-pyataya.html
  • esse.bystrickaya.ru/razrabotka-i-issledovanie-metoda-setevogo-operatora-vzadache-sinteza-sistemi-upravleniya-spuskom-kosmicheskogo-apparata.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/prava-cheloveka-i-mezhdunarodnoe-pravo.html
  • predmet.bystrickaya.ru/sobstvennost-i-korporativnoe-upravlenie.html
  • books.bystrickaya.ru/cikla-tema-zanyatiya.html
  • grade.bystrickaya.ru/mirovoj-rinok-nefti-i-opek.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/uroki-13-14-est-v-oseni-pervonachalnoj-uroki-7-16-zadanie-na-dom-napisat-sochinenie-na-temu-trud-v-moej-zhizni.html
  • university.bystrickaya.ru/glava-10-prochie-rashodi-svyazannie-s-realizaciej-nalogovij-uchet-dlya-buhgaltera-2007-n-7.html
  • vospitanie.bystrickaya.ru/znaki-chetireh-vstuplenie.html
  • obrazovanie.bystrickaya.ru/programma-fio-sportsmena-1.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/proektirovanie-kolbasnogo-ceha-moshnostyu-95-tonn-v-smenu.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/sns.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/razdel-vi-chelovek-i-biosfera-biologiya-pod-redakciej-akademika-ramn-professora-v-n-yarigina-vdvuh-knigah.html
  • school.bystrickaya.ru/gosudarstvennij-byudzhet-48.html
  • znanie.bystrickaya.ru/analiticheskij-doklad---moskva-2002.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/yarad-chto-teper-i-advokatam-predstavilas-vozmozhnost-imet-svoj-zasluzhennij-professionalnij-prazdnik-pozvolte-ot-vsej-dushi-pozdravit-vas-s-stranica-8.html
  • bystrickaya.ru/veshnie-prava-chast-9.html
  • university.bystrickaya.ru/glava-ii-obiknovennie-drobi-prikaz-141ot-6-sentyabrya-2010-g-protokol-ot-2010-g-rabochaya-programma.html
  • institute.bystrickaya.ru/glava-sedmaya-zerno-pervaya-zlat.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/arhitektura-i-proizvoditelnost-servernih-cp-chast-2.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/tema-8-pravila-okazaniya-pervoj-medicinskoj-pomoshi-1-normativno-pravovoe-regulirovanie-po-podgotovke-k-zashite.html
  • studies.bystrickaya.ru/dogovor-prostogo-tovarishestva-ponyatie-soderzhanie.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-predmetu-ansambl-v-klasse-fortepiano-obrazovatelnoj-programmi.html
  • uchit.bystrickaya.ru/titulnij-list.html
  • holiday.bystrickaya.ru/niderlandskaya-model-moskovskij-gosudarstvennij-industrialnij-universitet.html
  • nauka.bystrickaya.ru/uvedomlenie-o-provedenii-godovogo-obshego-sobraniya-akcionerov-oao-voronezhskaya-energosbitovaya-kompaniya-i.html
  • teacher.bystrickaya.ru/glava-3-strategicheskoe-upravlenie-chelovecheskimi-resursami-konspekt-lit-spisok-literaturi-page.html
  • write.bystrickaya.ru/gerbert-uells-mir-vilyama-klissolda-igor-bludilin-averyan.html
  • teacher.bystrickaya.ru/familiya-imya-otchestvo-zamyatina-oksana-mihajlovna.html
  • institut.bystrickaya.ru/tema-2-istochniki-ugolovno-processualnogo-prava-uchebno-metodicheskij-kompleks-uchebnoj-disciplini-ugolovnij-process-opd-f-06.html
  • holiday.bystrickaya.ru/nachalnik-sluzhbi-vnutrennego-kontrolya-i-kratkie-svedeniya-o-licah-vhodyashih-v-sostav-organov-upravleniya.html
  • uchit.bystrickaya.ru/spravka-podtverzhdenie-komitet-po-obrazovaniyu-dokumentaciya-dlya-provedeniya-podbora-organizacij-otdiha-i-ozdorovleniya.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-napravleniyu-270800-62-stroitelstvo-profil-gidrotehnicheskoe-stroitelstvo.html
  • lesson.bystrickaya.ru/nalogovaya-sistema-chast-16.html
  • holiday.bystrickaya.ru/nazvanie-uchebnikov-rabochih-tetradej-i-propisej.html
  • literatura.bystrickaya.ru/referat-po-kursu-socialnij-process-v-duhovnoj-sfere-magistranta-2-go-dnevnogo-otdeleniya.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.